Петър Москов - Нова телевизия - 17:00 часа

23.02.2012

Светослав Малинов - БНР - 10:00 часа

АЛТЕРНАТИВНА КОМИСИЯ

ЗА ПРОВЕРКА НА НАРУШЕНИЯ НА ОСНОВНИ ПРАВА БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИ

Ние, парламентаристите от Алтернативната комисия, сме убедени, че нарушенията от властта на основни права на български граждани са много по-големи, отколкото признават управляващите.  Ще направим всичко възможно да ги изясним публично.

Тревожат ни опасенията на обществеността и медиите, че вероятно нарушенията са станали с участието или нарочното бездействие на органите на МВР. Бяха защитени от премиера Бойко Борисов, който дори поиска извинения от семейството на Мирослава. Затова сме заинтересовани да разкрием истината. Искрено се надяваме версията, че двата смъртни случая в Перник са поръчкови убийства за отстраняване на свидетели, да не се потвърди.

Целта ни е да проверим законността на действията на МВР и други ангажирани с горепосочените нарушения институции. И ако в законите има пропуски, да предложим тяхното отстраняване.

Основанията на действията ни са само задълженията ни на народни представители.  Ще успеем да постигнем целта си, ако хората ни помогнат с отзивчивост и отговорност. Затова се обръщаме с молба за съдействие от всички граждани, медии и институции.

Поканихме ПГ на ГЕРБ да посочи двама свои депутати да влязат в нашата комисия и да участват в нейната работа с равни права с всеки един от нас.

При своите действия ще се ръководим от Конституцията и Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.

Владимир Шумелов

Признавам си, че макар и учили в един университет (с доста голяма дистанция във времето) - Великотърновския (Марин Георгиев е от небезизвестната "търновска вълна" в поезията), допреди 15-20 години го познавах по-скоро номинално, мислех си, че е несериозно темата "село" да бъде актуализирана в края на века и началото на новия XXI век. После, към края на деветдесетте, ходихме по разни издателски семинари на "Сорос", а той "мразеше" писателите (не беше лесно в онези години да ръководиш такъв сериозен вестник за литература като "Литературен форум", че и издателството), докато през 2011-а журирахме литературната продукция на Ст. Загора - той поезията, аз - прозата, и успяхме да се видим, да поприказваме, подари ми и последната си книга с "късни стихотворения", над която в момента се трудя.

Ще уточня: думите ми по-долу няма да бъдат рекламно-презентативни, по-скоро ще се опитам да бъда искрен, защото силен човек и творец с характер като М. Георгиев го заслужава. След пространните уводни думи "Към поета на потъналата народна Атлантида" на Петер Юхас (едва ли е нужно да припомням заслугите на М. Георгиев и П. Юхас в обогатяването на българо-унгарските литературни връзки) не бих могъл да кажа много. Все пак: и П. Юхас още в началото обръща внимание на силната личност на поета и човека М. Георгиев ("тежестта и излъчването на личността"), на "струящата [от теб] топлина", на неговата аура. После се потапяме в поезията: стихосбирките "Село" (1975), "Памет" (1979), "От първо лице" (1986), "Показалец" (1986), "Показания" (1990), всъщност П. Юхас твърде лаконично се плъзга по любимите картини, пейзажи, образи, за да очертае стожера на художествения свят на поета и неговите послания. Следват стиховете от 80-те, нови образи и теми - до "Записки на слугата" (1991). "Критиката досега не е открила изключителната красота на прозата ти и на поезията ти, достойна за твоя ранг" - пише Юхас. А ако се е проявявала, нерядко е била снизходителна (противопоставянето на селото на града и пр.). Разбира се, предговорът на П. Юхас е интимно-провокативен, но и деликатен, разбиращ, пожелаващ - "Недей да изоставяш, Марине, поезията от младите ти години, върху която властва деликатната ведрина на очарованието като юнското слънце, докосващо житните класове в полето". И още нещо: в тези предговорни думи, писани през 2002 г., липсва много от свършеното от М. Георгиев след 90-а година, а то е свързано, освен с издаването на в. "Литературен форум" и библ. "Българска сбирка", и с публикуването на "скандалния" роман-разследване "Третият разстрел" (1993), сборника със статии "Крах на митологията" (1994), на книгата "Здравей, разбойнико" (1995), стихове за деца, преводните книги на Ищван Шинка, "събраните стихове" в сборника "Дотук" (2011), личния роман "Отворена книга" (2011). Същественото е това, че и в прозата, която търси репортажната достоверност, факта и документа, и в наглед фиктивната поетическа тъкан има нещо твърде общо - стремежът към справедливост, красота и философско осмисляне на проблемите, прекарани през решетката на личното, автобиографичното.

"Късните стихотворения" в тази книга на М. Георгиев са датирани от 2005 до 2011 г. и са обединени в циклите "Никъде" (2005-2008), "Зелено" (2009-2011), "Кръстовден" (2009-2011), "Месецослов" (2010), "Посветено" (2007-2010), "Вечната песен" (2008-2010), "Само записвам" (2010-2011). Професионално структурирана книга, с отлична поезия, която е доказателство, че за добрите стихове, включително и "късните", няма темпорални ограничения. Заглавията на самите цикли говорят сами достатъчно ясно за настроенията, мислите и идеите, които доминират в тях, а авторефлексията на преминалия отдавна шейсетте поет и писател намираме в стихотворението "Лес": несправедливи към живота на човека, но твърде обективни (авто)заключения, които екзистенциално завършват с: "Или казано по просто / Доживяване". (В скоби ще цитирам една фраза от скорошно интервю на писателя: "От човек на действието отново станах човек на съзерцанието. Преходът бе мъчителен! Бързо се изнизва животът..." - Ватева 2011). Тази стихосбирка е и различна, но и сходна с предишните поетически книги на М. Георгиев. В нея ще открием съчетанието на рационално и ирационално, на пластика и конкретика, философско извисяване и екзистенциален поглед към проблемите на битието - всичко това през съзерцателната ретроспекция на отминалото време и рефлексиите на настоящето. А бъдещето? Преди да отговори на този въпрос, поетът разглежда една основна за творчеството му тема - темата за човешкия кръговрат, подобен на този в природата (нещо, забелязано и досега от критиката). Тя присъства и в първия цикъл на стихосбирката (дори в едноименното стихотворение "Никъде"), и в останалите цикли, но особено ясно е заявена в "Месецослов". Бъдещето за поета е свързано с Надеждата - но оная надежда, която с годините ни прави все по-вярващи, все по-ретроспективни и носталгични, все по-съзерцателни и умозрителни и по-малко дейни, скептични към света и себе си, затворени в Аза; едно преместване на цветовата гама от зелено към жълто и кафяво, от пролет към есен и зима; една Надежда през решетката на екзистенциализма и която, погледната от позицията на Сартъровия онтологически реализъм, не е голяма, но все пак е достатъчна, за да избираш свободно. Това е и позитивистична поезия, чужда на морален релативизъм и неискреност. За разлика от документалистиката му и от ясно заявените му лични позиции на различни обществени форуми - поради това и често скандални, но не по-малко ценни, поетичните книги на Марин Георгиев са безспорен факт в най-новата българска литература именно със своя нравствен максимализъм, стилова хомогенност, остър усет за съвременност и свежест на поетическото чувство. Те създават свят, първичен и здрав - такъв като у любимия му Ищван Шинка, макар и и често неразбираем за днешния унифициран, урбанизиран от цивилизацията читател.

ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА

Светослав Малинов: Благодаря ви за присъствието! Бихме искали да ви информираме за две неща. Първото, от които е свързано със събитие, което се случи преди две седмици, но според мен трябва да доведе до много сериозни последствия за българското правителство и българската политика. Става дума за междинния доклад на Европейската комисия, основните изводи бяха направени според мен точните преценки, че това е един доклад, който отбелязва тенденция на влошаване на отношението към България и точната, макар и неприятна прогноза, че следващия доклад ще бъде още по-критичен, още по-лош. Така, че след първото ниво на анализ аз мисля, че трябва да дойде и второто - какво може да се направи, за да се обърне отношението на Европейската комисия, изобщо на Европейските ни партньори в един много кратък период от време. В този смисъл аз мисля, че трябва да се върнем към един основен извод направен много рано от десницата, или много по-рано от този доклад, изобщо много по-рано от механизъм за мониторинг, който беше въведен в България. Промените на Конституцията. Смятаме, в рамките на Синята коалиция, да организираме кръгла маса, в рамките на следващите два месеца, от която да излезем с категорични, ясни тези за това къде трябва да се промени българската Конституция в отговор на вече съвсем конкретните критики и на задаващата се крайна за петте години оценка на България, за която всички се притесняваме. Демонстрирането на политическа воля от страна на Синята коалиция и на компетентност, разбира се, за тези промени, съм сигурен, че ще увлече и управляващото мнозинство. Това е начинът да се обърне тази негативна тенденция за България или спрямо България, която тече в последните мога да кажа вече 18 месеца. Това е начинът. Всякакви останали действия вече са твърде на дребно и са твърде закъснели, и ние ще участваме с този свой принос в този процес. А сега по другата тема ще ви информира г-н Бъчваров.

Димитър Бъчваров: Здравейте и от мен. Злободневната тема днес е свързана с рязкото повишение на цените. На основните потребителски цени, на основните групи стоки, но в основата на това повишение, в основата на веригата това са базисните цени на течните горива и газа. Знаете, че течните горива постигнаха исторически максимум, който не кореспондира с историческия максимум на цените на суровия петрол. В момента цената на дизела е по-ниска в седем страни от ЕС, където както знаете са съвсем други разходите за производство, заплати и т.н. Т.е. тези елементи не са без стойност и цената би трябвало да зависи от тях. Във връзка с това, наскоро вие знаете, ние предложихме допълнения на ЗЗК, с което да се предотвратяват навреме такива кризи, да има прозрачност при ценообразуването и да се осигури защита за потребителя срещу подобен ценови произвол от страна на монополите или по-скоро от страна на компаниите с господстващо положение. Но когато такъв ценови шок се прави при най-ниска заетост през последните три години, при най-висока безработица, при най-ограничено потребление и при най-тежки зимни условия, се създава изключително тежък шок върху 90% от населението в страната. Милиони домакинства в страната, в буквалния смисъл, са изключително затормозени да посрещнат този шок и то в условията на безпрецедентно тежка зима. Във връзка с това ние апелираме и ще направим официално предложение към правителството незабавно да започне преговори с “Газпром” за предоговаряне на условията и цените за доставка, и понижаването им с минимум 10%, както това направиха четири европейски държави, от които членове на ЕС. Знаете наскоро имаше публикации по този повод. Т.е. да се направи обраното действие на това, което Румен Овчаров предприе преди години без всякакво основание, за да се облагодетелства едностранно БСП. Считаме, че това е възможно, че това е коректно, че това е пазар. Т.е. в пазара в Европа вече са зададени нови базисни координати и нови базисни цени. Щом поведението е пазарно, използвам аргументите навремето на Румен Овчаров, нека сега правителството използва идеята за пазарно ценообразуване и да намали цените за България, защото те са както казах в основата на веригата и са един от начините да се облекчи ценовия шок. Въпроса, разбира се с “Лукойл” и “Нефтохим” е по-сериозен. Там правителството абдикира пред “Лукойл” по един начин, който показва колко е слаба държавата и колко не може да контролира тези процеси, но ние можем да им помогнем с предложения от нас проектозакон и следете внимателно какво ще бъде поведението, дали ще предприемат нашите предложения. Благодаря!

Тук може да свалите книгата на Иван Костов "Стопанският упадък и реформаторските идеи"

Мотиви към ЗИД за ЗЗК

Иван Костов: Благодаря Ви, госпожо председател.

Уважаеми колеги, колеги народни представители – вносители  на законопроектите, обръщам се специално към Вас и се надявам думите ми да бъдат посрещнати с внимание, а не с евтини реакции.

Първо, искам да кажа, че съм привърженик на подобно законодателство. Искам да кажа, че и цялата ни парламентарна група на Синята коалиция е привърженик на такова законодателство. Привърженици сме да бъдат отстранени всички пречки, поради които сега оторизираните институции на властта не прилагат практиката на конфискуване на незаконно придобито имущество.

В момента две институции имат правото да действат срещу незаконно придобито имущество. Едната е прокуратурата и съдът, който може да отнема такова имущество, втората е Националната агенция за приходите. От тази гледна точка законопроектът на господин Бисеров, който разписва по-добре идеята да се доизяснят и да се увеличат правомощията на НАП, за да прилага това законодателство, е правилна и заслужава да бъде подкрепена. Защото Националната агенция за приходите не действа по този начин или поне не действа достатъчно ефикасно срещу незаконно забогателите български граждани. Има смисъл да се приеме такова законодателство, което да отстрани пречките.

Господин Велчев, който е вносител на законопроекта, посрещна с необходимото внимание моите думи, напускайки залата – искам да подчертая това пред всички. Това не е начин да се работи по закони от такова сериозно естество.

Искам да заявя личната си подкрепа за този законопроект, с изключение обаче на една част от него, която предизвиква у мен много сериозни съмнения, а предполагам и у много мои колеги. Това е начинът, по който започва да действа законът, описан в чл. 22, ал.1. Вижте какво е казано: „Производството пред Комисията за установяване произхода на имущество се образува, когато лице е привлечено като обвиняем за престъпления по Наказателния кодекс”.

Кой има право да привлича лица като обвиняеми по Наказателния кодекс? „Прокуратурата” – ще кажете Вие, но има право и дознателят. Тоест, служител, дознател от Министерството на вътрешните работи има право да започне процедура и да привлече като обвиняем всеки български гражданин за престъпленията, които са изброени в ал. 1, в точките, които следват под нея.

Това, което е категорично неприемливо, са определени текстове и тази процедура. Например текстовете, свързани с данъчните престъпления, са лесно приводими в действие от всеки дознател, в случай че не е подадена данъчна декларация или поради недостатъчно изяснени обстоятелства е подадена данъчна декларация с невярно съдържание. Данъчната декларация може да е подадена от упълномощено лице, както предвиждат формите на Националната агенция за приходите. Упълномощеното лице може да не знае всички обстоятелства поради отсъствие на този, който трябва да отчете данъците, или други обстоятелства,  и тогава може да се пусне механизмът на действие на закона срещу него, както и вече споменатия чл. 282 – така наречената безстопанственост.

Това, че един дознател от изпълнителната власт може да привлече като обвиняем лице по тези текстове и след това да започне процедура на действие на комисията, е категорично неприемливо, защото то означава, че законът се привежда в действие и се изкарва до претенция за конфискация на имущество само от изпълнителната власт. В цялата първа част той се привежда в действие от изпълнителната власт. Не е редно това нещо да става!     Ето защо аз се обръщам към отсъстващия господин Велчев като първи подписал. Дано ме чуе господин Анастасов. Вярвам Ви въпреки всичко и бих желал да чуя от Вас следната декларация, за да получите подкрепата на мен и моите колеги. Декларацията е следната. Съгласни сме, вместо „Когато лице е привлечено като обвиняем за престъпление по Наказателния кодекс”, да се сложи текстът: „Когато е повдигнато обвинение срещу лицето пред съда”.

В противен случай обстоятелствата са неясни, не е изяснено дали има основания да бъде повдигнато обвинението срещу лицето. Има само съмнения, лицето е привлечено като обвиняем, но не са доказани нещата, за да се стигне до обвинителен акт, а законът влиза в действие, следователно той лесно може да се обърне срещу обикновените граждани – това е основното ми съмнение.

Имам и други съмнения по този закон, но примерно за тях мога да бъда по някакъв начин уверен, че няма да станат.

Искам декларация от Ваша страна, че сте категорично на мнение да приемете този текст, обаче тук да бъде и първият вносител. Навсякъде при текста: „лице е привлечено като обвиняем” или „не е привлечено като обвиняем”, да има, че „е повдигнато обвинение пред съда”. Това означава, че все пак има санкция на прокуратурата, че е установила обстоятелствата и така нататък.

Сега искам да кажа следното нещо. Дългият ми опит ме е убедил, че репресии могат да се оказват върху граждани и без този закон. Моето семейство, съпругата ми беше обект на такава репресия от страна на Никола Филчев, президента Първанов и тогавашното управление на Симеон Сакскобургготски. За да чуете как се задейства репресията, бяха съчинили едно лице, експерт беше дало становището, че фондацията дължи данъци, при положение че данъчните твърдяха, че фондацията не дължи данъци. Тройна експертиза, петорна експертиза отхвърля, че не дължи данъци и въпреки това прокуратурата обвини жена ми и я съди в продължение на много години, докато обвинението падна в съда. Следователно репресията върху човека може да бъде упражнена и със сегашното законодателство.

Дълбоко съм убеден, че авторите на законопроекта нямат за цел репресията, а имат за цел действително да приведат в действие по-сериозен механизъм. Заслужава си той да бъде подкрепен, но да не бъде затворен, специално репресията да не бъде затворена само в рамките на изпълнителната власт. В случая с моето семейство репресията беше затворена през главния прокурор – през Филчев, тоест без него нямаше да може да бъде упражнена. Тоест, било е по-трудно и въпреки това е направена, а сега ще стане изключително лесна. Всъщност сега механизмът се привежда в действие просто по желание на изпълнителната власт. Това не е редно. Никъде го няма по света. Аз познавам действието на най-мощните закони за конфискация, които действат – в Италия, но там лицето трябва да бъде обвинено, че принадлежи към организирана престъпна група. Тогава по силата на специалното законодателство започва конфискация на имущество. Трябва обаче лицето да е обвинено, а не само привлечено като обвиняем. Има разлика и аз мисля, че господин Анастасов добре я знае. Чакаме Вашите декларации. Благодаря за вниманието.

...

Иван Костов: На последния въпрос отговарям – това е причината да заявя, че ще подкрепим този законопроект. Точно защото има тази гаранция.

Дълбок въпрос ми задава господин Лютви Местан. Аз ще отговоря като политик към днешна дата. Днес реалностите са такива, днес прокуратурата е отделена от изпълнителната власт. При тази ситуация е добре да има санкции от прокуратурата, защото тя е компетентният орган, който може да прецени дали лицето заслужава да му бъде повдигнато обвинение в съда, дали имуществото, което е придобило и така нататък. Аз говоря към днешна дата, аз не мога да говоря по този закон на базата на някакви стратегически теоретични виждания, защото те наистина са толкова стратегически, че се превръщат в теория къде е по-добре да е прокуратурата. Това е все пак друг въпрос.

Господин Лазаров, Вие не сте от вносителите, подписали законопроекта. Аз не чаках Вашето мнение. Аз чаках декларация от вносителите.

Димитър Лазаров (ГЕРБ): Нов правилник? Забранено е да вземам становище ли?

Иван Костов: Не, просто се обърнах към тях. Казах изрично.

Що се отнася до това, което казахте, обаче, когато едно лице бъде привлечено като обвиняем, могат да се поиска от съда да се наложат обезпечителни мерки и съдът, ако има аргументи, ще наложи обезпечителните мерки. Това е процедурата, която са следвали в момента. Така че е възможно, стига да се прецени, че има достатъчно основания.

Аз искам да кажа нещо вече в сферата, в която аз съм специалист. Тук може би нагазвам във води, в които наистина не съм съвсем сигурен. Защо тези закони действат трудно? Искам да го чуят народните представители, които имат интерес. Първо, защото лидерите на организирани престъпни групи като правило не притежават като физически лица имущество. Това е правило. Това е така в техния свят. Така живеят тези хора. Това трябва да се разбере веднъж. Втори път, в българското законодателство има принцип, че санкцията, която налага съдът при конфискация, не трябва да надвишава щетата, която е нанесена. Има такъв принцип.

Анастас Анастасов (ГЕРБ): Няма такова нещо.

Иван Костов: Има, има. Това се спазва от българския съд.

Поради тази причина изчисляването на щетите и налагането на санкциите изискват специални компетентности от прокуратурата и от съда, за да приеме, че конфискува определено имущество в общи линии, казвам пак като правило, защото няма единна практика, даже Върховния касационен съд, ако говорим сериозно. Трудно е да бъде оценен и то по експертен начин обемът на имуществото, за да се сравни с щетата.

И искам да чуете още нещо – в момента данъчните оценки на редица имоти надвишават тяхната пазарна стойност. Аз се питам като започне тази комисия, само от гледна точка на финансовия проблем, оценката на щетата и налагането на санкцията, само от тази гледна точка, забележете, на какво ще се опре комисията? На данъчна оценка. А всички знаем, че в много части на страната тази данъчна оценка е по-висока, отколкото е пазарната цена. Как ще се действа тогава, как ще се предяви, без да доказва лицето това имущество. Благодаря Ви.

Екатерина Михайлова: Благодаря, господин председател.

Оказа се, че двадесет и няколко години след това не знаем какво е разписано в българската Конституция.

Ще започна с това, че текстовете на основния ни закон предвиждат два вида укази.

Единият вид укази – на Президента, са укази, които по никакъв начин не биха могли да подлежат на парламентарен контрол.

Вторият вид укази – укази, които подлежат на преподписване от министър-председателя или ресорния министър, подлежат на контрол, защото подлежи на контрол министърът с неговия подпис. Тоест през контрол на министрите може да се проследи цялата комплексна дейност.

Тук ще кажа още нещо. Хайде да се върнем и да погледнем какво пише и в учебниците, и в Решение № 13  на Конституционния съд от 1996 г. Контрасигнатурата (да кажа какво е контрасигнатура – това е преподписване на указа или на какъвто и да е друг акт на монарха от съответния представител на изпълнителната власт) възниква, когато абсолютната монархия започва да се променя в конституционна, а постепенно и в парламентарна. Възниква, за да може да се реализира политическа отговорност за определени действия и тя да се търси през министъра или министър-председателя.

 Затова ако българският парламент иска да осуети процеса за това как определени дейности, които подлежат на преподписване, да бъдат извършвани, то може да се направи анкетна комисия и аз мисля, че даже е добре да се направи, за да не се превръщат в държавна тайна определени дейности.

Откакто е повдигнат въпросът, аз чувам неща, които лично мен ме смущават много, ако са истина. Например, че имаме опрощаване на вземания, без да бъдат преподписани от министър. Ако това е така, то означава, че имаме сериозен проблем, защото е казано, и то не само е казано в Конституцията, но и в Конституционно решение № 13/1996, че преподписването на указа на Президента от министър-председателя или от съответния министър на основание чл. 102, ал. 2 от Конституцията е акт, с който правителството приема указа и споделя отговорността за неговото издаване, включително политическата отговорност, която би могла да бъде реализирана от Народното събрание по реда на парламентарния контрол съгласно чл. 1, ал. 1 и чл. 62 от Конституцията. С това се поема задължение и за съдействие по привеждане на указа в действие и неговото изпълнение.

Преподписването е конститутивен елемент за действителността на указа.

Уважаеми дами и господа, аз се опитах да вляза в страниците не само на Президентството, но и на съответните министерства, за да получа повече информация, да разбера дали тези укази наистина са преподписани или не тоест влезли ли са в действие или не. Не получих тази информация, защото тя не е публична, не е осветена.

Тук искам да се обърна към Народното събрание и ще предложа конкретни текстове. За да не нарушаваме Конституцията, а в същото време да осветлим и да имаме знание какво точно се прави и дали то се прави по силата на Конституцията и закона, аз предлагам промяна на текстове в проекта за решение, за да бъдем издържани и от Конституцията, и от решението на Конституционния съд.

Затова, господин председател, предлагам промяна в заглавието на комисията: Решение за създаване на Временна парламентарна комисия за изясняване на институционалните практики за помилване, опрощаване на несъбираеми държавни вземания, даване и възстановяване на българско гражданство и освобождаване и лишаване от него за времето от 2002 г. до настоящия момент.

Точка 1 да стане:

„1. Създава Временна парламентарна комисия за изясняване на институционалните практики за помилване, опрощаване на несъбираеми държавни вземания, даване и възстановяване на българско гражданство и освобождаване и лишаване от него за времето от 2002 г. до настоящия момент.”

Точка 2 да придобие следния вид:

„2. В изпълнение на правомощията си по предходната точка, Временната парламентарна анкетна комисия да изготви доклад, който да съдържа резултатите и изводите от изясняването на институционалните практики, в това число да впише в доклада необходими ли са законодателни промени.”

Останалите – т. 3, 4, 5 и 6, които са предвидени, могат да останат в същия вид. Смятам, че ако в този вид бъде прието решение от Народното събрание, то ще бъде в синхрон с Конституцията, а в същото време ще даде възможност процесът да се осветли, да се разбере какво се случва в държавата и ако трябва – да бъдат предприети определени законодателни действия, така че дейността по издаване на укази, които имат досег с изпълнителната власт, да бъде сложена на вярното място, да може да се прави и парламентарен контрол не само като колко укази са издадени или колко са преподписани, а именно ефективен парламентарен контрол, какъвто би трябвало да има, за да има информираност – и пак ще кажа – и осветеност на тази дейност, която според мен е важна.

Господин председател, предоставям Ви предложенията, за да можете да ги поставите на гласуване.

...

Екатерина Михайлова: Благодаря. Все пак ако се връщаме назад, трябва да имаме предвид, че най-назад можем да се върнем до 1991 г., откогато действа новата Конституция. Нямам против, ако искате целият период да бъде осветен. Проблемът с указите възниква през 1996 г. Затова е и Конституционното дело. Указът не е преподписан от един от министрите и тогава имаше публични политически сблъсъци – доколко е валиден този указ. В крайна сметка Конституционният съд се произнесе, че когато става въпрос за укази, имащи отношение към съдебната власт, не е нужно да бъдат преподписвани, а дори и да са били преподписвани до този момент, това е било нещо в повече.

Оттам започва и по-новата практика – от 1996 г., когато има по-голяма яснота като тълкуване, защото явно традициите и опитът се трупат, когато има натрупване на казуси, на решаването им и дебатиране в парламента.

За съжаление, аз казах, че това е първият дебат в българския парламент по темата за указите на Президента и кои укази какъв характер имат. Това не се е случвало преди двадесет и няколко години, когато е правен основният закон, за да има яснота. Това е нещо, което в крайна сметка е ново за България, защото не сме минали през тези етапи, през които са минали други страни и са воювали за това парламентаризмът и демокрацията да могат да влияят върху държавния глава.

Аз лично нямам против да изследваме от 1991 г. Както прецени Народното събрание. Смятам обаче, че трябва да се освети този процес. Не може да не знаем какво се случва в държавата и дали са законни тези действия, които са извършени, и последиците, които разбира се са много сериозни, във всяка една от областите на тези компетенции.

В началото на февруари Конституционният съд допусна за разглеждане по същество искане на Върховния административен съд за установяване на противоконституционност на чл.25, т.3 от 3акона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на българската народна армия. Аргументът на ВАС да иска произнасяне е, че КС е провъзгласил сходен текст за приотивоконституционен със свое Решение 10 от 1997 г. Атакуваният текст дава възможност да се разкрият сътрудници на бившата ДС и сродните й организации, за които няма запазени произхождащи от тях документи.

В тази връзка, ПГ „Синята коалиция" се обявяваме в защита на атакуваната законова норма, защото:

1. Законът беше приет по настояване на ЕС и със съгласието на основните политически сили. Това направи ефикасно действието му.

2. Прилагащата закона Комисия доказа своята обективност и безпристрастност и затова работата й не бива да бъде ограничавана.

3. Осветени бяха голяма част от лицата в държавните институции, медиите, обществените организации и други. Много от тях представляват държавата или различни нейни органи, влияят върху ценностите и възпитанието на българските граждани.

4. Текстът на атакувания чл.25, т.3 от действащия закон, включва много повече изисквания, за да бъде разсекретено определено досие, отколкото разпоредбата от предходния закон, която през 1997 г. беше обявена от КС като противоконституционна.

Днес се прави опит за втори път да се скрие част от истината за миналото на страната ни. Ще напомним, че през 1997 г. затова България не скъса истински с комунистическото си минало.

Призоваваме конституираните заинтересовани страни - Народното Събрание, Президента на Република България, Министерския съвет и министърът на вътрешните работи да подкрепят пред КС действащите текстове от 3акона на достъп до досиетата. Вярваме, че постигнатото преди години съгласие по тази тема, ще намери защитници и днес сред политическите сили и институциите. Не бива да допуснем да се крие отново истината.